Извеждане в орбита

Китай изстреля през месец август 2016 г. първия експериментален квантов спътник за комуникация в света. Той е кръстен „Мо Дзъ“ на китайски философ и инженер от древността. Изстрелването е извършено от космодрума „Цзю Цуан“ в северозападната китайска провинция Гансу.

Комуникационната система от ново поколение може да устои на почти всички стандартни форми на разшифроване.  Възможностите и позволяват тя да бъде използвана както за военни, така и за финансови цели. Спътникът ще участва в експерименти, които да докажат жизнеността на квантовата технология за комуникация на дълги разстояния. За разлика от традиционните сигурни методи за комуникация, системата използва фотони, за да изпраща криптирани „ключове”, необходими за декодиране на информацията. Данните се съдържат в субатомни частици и е невъзможно да бъде засечени. Според теорията всеки опит за подслушване ще води до самоунищожение на частиците.

„Този спътник бележи промяната на ролята на Китай – от последовател в развитието на класическата информационна технология в един от лидерите на бъдещите й постижения“. „Програмата е приоритет за страната ни“, казва президентът на Китай Си Дзипин като призовава страната да се утвърди като космическа сила.

Експериментиране и експлоатация

Вече започна и експлоатацията на новия квантов спътник. Апаратът, ще кръжи в орбита на разстояние 500 км от земната повърхност в продължение най-малко на две години. Между него и експериментална платформа за „квантова телепортация”, разположена в Тибет, е установена стабилна връзка. Става въпрос за изграден канал базиран на т.нар. „заплетени фотони” – субатомни частици, свойствата на които зависят една от друга.

Учените се надяват да успеят да предадат един от фотоните чрез спътника в изследователски центрове в Китай и Австрия. Лазерният лъч, с помощта на който се осъществява предаването, притежава т.нар. ефект на наблюдателя, или квантов ефект, водещ до промяна на свойствата на системата при появата на наблюдател.

Именно на този принцип стъпва квантовото кодиране. При намеса отвън, не може да се обезпечи целостта на данните в предишния им вид. С други думи, подобна квантова защита се смята за непробиваема.

Ръководителят на проекта сравнява прецизността на спътника с „хвърляне на монета от самолет на 100 000 метра височина, която да попадне точно в отвора на въртяща се детска касичка”. Разработката на тази технология е приоритетна за Пекин и е включена в последния китайски петилетен план. „Изстрелването на новия спътник бележи превръщането на Китай от държава, която следва развитието на класическата информационна технология, в държава лидер, казва главния учен, работещ по проекта. Амбициите на Китай са до 2020 година изгради глобална мрежа от квантови комуникации.